Прочетен: 1249 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 24.02 12:54
Последна строфа …
Рисувай художнико ти !
Нарисувай ти пролет и ято жерави в полет.
Напиши поете ти стих ...
За мечтата ,реката и лодката стара.
Пиши поете, пиши !
Във стих ти опиши .
Кой по високо лети ?
Двуглавите чужди орли или родните гълъби ?
И кое повече тежи – кесия пълна с пари ?
Или сълзите на нашите майки ?
Не спирай поете , пиши !
Моята тайна ти разкажи.
За надеждите вечни и мечтите далечни…
Как плаках и как се смях ?
И защо търсих утеха от верни приятели ,
които ме бяха предали нейде по пътя...
Защо им простих ,защо не отмъстих ?
Рисувай художнико ти !
Нарисувай ти блато !
И ято разстреляни птици в полет…
Пиши поете , пиши !
Уморен си вече нали…?
Ранен си дори …Знам много боли !
Но не се предавай пиши !
И последната строфата ти завърши…!
Че ,поетите отлитат сами - по тъжни от лебед нали …?
http://www.youtube.com/watch?v=8ne8jqP_36E&feature=related
Ясна мисъл, страст, полет на чувството, атракгивна образност.
такива сме ние, от брега на реката..
истински и малко тъжни...обединява ни
любовта към реката...сърдечен поздрав,
речно момче...и тук да ти кажа, че много
харесах твоята балада за Видин и реката..
спокойна вечер ти пожелавам..
предателите не заслужават сълзи
Горд бъди -дори да е грях,
на колене не падай пред тях
Накажи ги с презрение,
чертата сложи, отмини ги,
дори забрави
превърни се в скала,
маска сложи - никой не трябва да разбере,
че скалата има сърце...
