Съдбо,съдбо – животе мой…

                         Там на брега на старата река...
                         Когато лятото среща есента...

                         А утрото с бялата метла  - угасва пътеводната звезда...

                         Пак спомени нахлуват в моята душа...

                         Спомени ,спомени  - скъсани цветни броеници...

                         Те като войници наредени в редици ...

                         В ръцете с камшици ...Удрят ме …И спъват...

                        Обиждан бях…Псуван бях...Лъган  бях....Събарян бях...

                        Но после се повдигах ...И отново тръгвах…

                        Ей така направо  през  жарта…През листопада от тъга…

                        Тръни бодяха…Боляха краката ...Гореше душата…

                        Ех съдбо ,съдбо...Животе мой…!

                        Поредица от провали и падения…

                        И само  тъжни тържества....Един карнавал от суета…

                         Съдбо ,съдбо  - животе мой…!

                         Ти корена  ми  бързаше да отсечеш …!

                         Че, дърво без корен лесно се отсича…

                          Пречупва се …А после се гори…

                          И много трудно… 
                          Него...Някой …Някога …Обича…!

                         Щом  то на корен не се държи … !       
                          
                          http://www.vbox7.com/play:10e64b25