Прочетен: 3178 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 13.02.2010 14:39
Прошка…/Сирни заговезни/
По прашни пътища
аз вечно се скитах….
Бях на върховете …
Разговарях с боговете…
Пих вода от дъждовете…
Опитах силата на ветровете…
Стигнах до края на световете….
Летях заедно с птиците.
Бях в едно ято - със тях .
И волно летях ли ,летях…!
………………………………………….
Спечелих аз своите - сто грама щастие !
Откраднах и прашинка с любов…!
Невероятно - но факт…!?!
Това чудо - все още го има …!
……………………………………………….
Срещнах и несподелена любов.
Лъган бях - и се научих да мамя …!
Често грешах – но по често прощавах.
…………………………………………………
Простих на свои…
Простих и на измамници чужди…
Със онова чувство - Любов…?!?
Невероятно но факт …!
Това чувство все още го има …!!!
……………………………………………………
После съдбата шега си направи…
Някой стреля по мене от упор…!!!
…………………………………………………….
Питаш човече… ?
Какво стана с крилете… ?
Живота пречупи ги вече...
………………………………………………….
ГОСПОДИ ,кажи ми сега… !
Защо единствено само на себе си –
аз не можах да простя…?
…………………………………………………
13.02.2010 14:49
Да си простим!
И да започнем отначало,
пречистени,
с олекнали сърца!
И нека грее
пак в душите бялото,
а върху него
да рисува любовта!
